Всеки бизнес постига своите цели чрез хората, като ги управлява и насочва усилията им.

Ако хората бяха машини, управлението им щеше да е лесно постижимо. Но хората са сложна комбинация, която е трудно да бъде разгадана и управлявана и това прави работата на мениджърите наистина предизвикателна.

От почти 16 години съм консултант в малки и средни фирми и работя предимно с висши мениджъри и собственици на бизнес. Когато ги питам кое от многообразната мениджърска работа им е най-трудно отговорът неизбежно е работата с хората.

В какво според вас се състои същинската разлика между двете описани ситуации?

И в двата примера не говорим за заплати, за правила във фирмата или за дейности, които хората извършват т.е. не говорим за рационалните и по-лесно управляеми елементи от бизнеса.

Говорим основно за отношението на хората към тяхната работа и за взаимодействието между членовете на екипа т.е. говорим за чувства, емоции и отношения.

Когато имаме отношения и взаимодействия като в първия пример ние чувстваме, че това е среда, в която бихме искали да работим, а във втория пример усещаме, че няма да се чувстваме добре в такава работна среда.

Знаете ли, че противно на очакванията хората не са рационални същества. Повечето от решенията, които взимат хората дори и в работен контекст са продиктувани от емоциите и емоционалните им състояния.

Общото е, че ако искате да постигате резултатите на бизнеса чрез хората, повече от нужно е да създадете добра емоционална среда.

Да, обаче реалността в бизнеса е различна, ви чувам да казвате. Там има срокове, непрекъснати предизвикателства, кой ще се занимава с емоции и това да поддържа добра емоционална среда?

Истината е, че ако искате да имате продуктивни служители и добра работна среда вие няма как да не се занимавате с човешките емоции. Дългосрочното им игнорирането в работната среда водят до сериозни последствия за резултатите на бизнеса.

Нека ви дам още един пример:

Представете си, че имате екипен проект, по който нещата не се случват в планираните срокове. Вие сте мениджър на проекта и носите цялата отговорност за работата по него. Научавате за огромното закъснение и сте много ядосани. Свиквате екипа си веднага.

Провеждате срещата в афектирано състояние, като чувате само своята тревога и гняв и не давате възможност на екипа да участва активно. Казвате, че нямат думата, защото когато са имали възможността да оправят нещата са се провалили. Сега просто трябва да слушат и да правят нещата, които им казвате. Заплашвате ги с наказания, казвате им докога проблемът трябва да е разрешен и разпускате срещата.

Има вероятност вие да сте освободили напрежението и да почувствате, че отново контролирате ситуацията.

Има вероятност хората от екипа ви да се стегнат и да дадат най-доброто от себе си и да оправят проблемите.

Но по-вероятно е след като при вас спадне напрежението да осмислите ситуацията и да си дадете сметка, че някои от нещата, които се опитаха служителите ви да ви кажат, са наистина важни. Също можете да осъзнаете, че е било необходимо да поставите по-ясни параметри за някои от задачите и т.н.

А след такава среща хората от екипа ви най-вероятно ще се чувстват неразбрани, неоценени и с чувството, че каквото и да направят вие пак няма да сте доволен. И това значително ще понижи мотивацията им и желанието им да търсят решение на проблемите.

Едно проучване на социологическа агенция Харис сред 23000 американски служители, наети на пълен работен ден показва, че само 37% от тях имат ясно разбиране за това, какво тяхната организация се опитва да постигне и защо и само 13% имат работни взаимоотношения, отличаващи се с високо доверие и сътрудничество с други групи или отдели.

Тази и още много сходни статистики показват колко огромен човешки потенциал и енергия са загубени за бизнеса т.е. не са вложени в постигането на целите на фирмата. Това е реалността в много от бизнесите – неизползван потенциал на хората, високи разходи за труд и оттам ниско конкурентен бизнес.

Не, не е като ги заменят с роботи и изкуствен интелект, независимо, че сме свидетели и на тези тенденции.

Ще споделя с вас един прост отговор, но не много лесен.

В основата на продуктивната работна среда, добрите взаимоотношения във фирмата и ангажираността на служителите, стоят уменията и личностните характеристики на хората, които се обобщават в понятието ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.

Високата емоционална интелигентност помага на хората да управляват себе си и собствените си емоционални състояния и да си взаимодействат с другите хора ефективно и пълноценно, намирайки най-прекия път до нужните решения.

Ако усещате, че във вашия бизнес стария подход към хората вече не ви носи резултатите, които искате, ако промяната в отношението към хората назрява и имате нужда от подкрепа в развитието на емоционалната и социалната интелигентност на служителите и на себе си, можете да се свържете с нас на

Ние можем да оценим настоящото ниво на емоционалната интелигентност на служителите ви и да подготвим план за постепенна промяна в работната среда с ясно определени крайни резултати. Ще се радваме да поговорим за възможностите в неангажираща среща. Обадете ни се.

Ако този материал ви е бил полезен, споделете го, за да помогне и на други. Благодарим ви!