Как да бъдем ефективен перфекционист

Мислите ли, че сте перфекционист? Ако все още не сте наясно, разгледайте въпросите по-долу и отговорете честно на тях:

• Поставяте ли си високи стандарти, когато се захващате с изпълнението на някоя задача?
• Настоявате ли в повечето случаи задачите да бъдат изпълнени по вашия специфичен начин?
• Обичате ли да планирате и да се придържате стриктно към плана си?
• Съгласни ли се с твърдението “ако нещата не могат да бъдат идеално изпипани, по-добре въобще да не се вършат”?
• Държите ли вещите ви да бъдат винаги в изрядна форма?

Ако през по-голямата част от времето постъпвате по този начин, то вие най-вероятно сте перфекционист.

Много хора обичат да казват за себе си, че са перфекционисти. Обикновено правят това с чувство на гордост. Да съм перфекционист означава, че правя нещата, с които се захвана, по най-добрия възможен начин.

Но перфекционизмът има много лица. Широко разпространено е и точно обратното значение на думата – да си перфекционист означава, че поставяш за себе си и хората около теб прекалено високи стандарти, които ако не бъдат достигнати, водят до появата на личностни и междуличностни проблеми от различен характер. В този случай перфекционизмът е повод за притеснение, не гордост. Някои автори го наричат “болестта на 21 век”. Други твърдят, че това е невротична проява, стремеж към непостижимото, която трябва да бъде лекувана и овладяна на време.

Думата “перфекционизъм” произлиза от латинското “perfectus”, което означава “абсолютно съвършенство”.

Съвременната психология описва перфекционизма като личностна характеристика. Това е черта, която “се характеризира със стремежа на човек към безупречност и поставянето на изключително високи стандарти при изпълнението на дейност, придружени с прекалено критична самооценка и отдаване на голямо значение на оценката на околните”.

Известният психолог Реймънд Кетел, автор на 16-факторния модел на личността, дава своето описание за перфекционизма. Според него това е склонността на човек към самодисциплина, организираност, внимание към детайлите и ориентираност към целите. Когато, обаче, тази склонност е много силно изразена, тя може да окаже негативно влияние върху човека, който я притежава. Най-честите “вреди”, които може да му нанесе, са липса на гъвкавост и адаптивност, невъзможност да се справи със стреса, изпадане в депресия и др.

Добрата новина е, че както всяка друга личностна характеристика, перфекционизмът може да бъде управляван.

Когато човек осъзнае, че неговата склонност да бъде перфектен по-скоро му пречи и му създава проблеми, то тогава той може да се опита да я овладее и да я използва по-пълноценно.

В своята статия “Как да бъдем перфектен перфекционист?” американския невропсихолог и бизнес-коуч Тео Цаусидес дава отговор на въпроса дали перфекционизмът е качество, с което да се гордеем или което ни пречи да постигаме успех. Той описва два типа хора-перфекционисти: позитивни /адаптивни/ и негативни /неадаптивни/.  Хората и от двата типа притежават типичните за перфекционистите склонности: поставят си високи стандарти, работят упорито и неуморно, преследвайки своите цели и т.н. Но съществува една малка разлика:

• Позитивните перфекционисти са ориентирани към постиженията.
• Негативните перфекционисти са ориентирани към неупехите.

И за двата типа хора е важно да успеят, но причините, които са водещи за тях, са коренно различни. Позитивните перфекционисти искат да спечелят, негативните искат да не изгубят. В крайна сметка, преследването на различни цели се отразява върху начина, по които хората ги формулират, отношението и поведението им по време на работа.  Първият тип хора имат желание да се развиват, харесват предизвикателствата и не се предават, когато претърпят неуспех. Когато се сблъскат с препятствия по пътя си, търсят начини да се справят с проблема. По-рядко се поддават на стрес и са емоционално стабилни. Целта на позитивните перфекционисти е да станат по-добри!

Според автора на статията един служител, който е позитивен перфекционист, работи усилено за да получи повишение или увеличение на заплатата; а служител, който е негативен перфекционист, също се старае в работата си, но за да избегне уволнение или лоша оценка от началниците си.

Перфекционизмът може да бъде вдъхновението, което ни движи напред, стига да осъзнаваме кога е в наша полза. Просто трябва да се научим по-често да използваме израза “би могло да бъде по-добре” вместо “не е достатъчно добре”. Ще завършим с една мисъл на Максим Горки, която е изцяло в духа на позитивния перфекционизъм: “В усъвършенстването на човек – смисъла на живота”